НЕ МЕ Е СТРАХ

Събуждам се щастлив,
защото се събуждам.
Не съм страхлив,
защото държавата има нужда
от смели хора в дружба.

НЕ МЕ Е СТРАХ, да правя добро.
НЕ МЕ Е СТРАХ да погледна око
от тежък живот насълзено,
тяло изтощено, сърце наранено.
НЕ МЕ Е СТРАХ
да подам ръка на човек в неволя.
НЕ МЕ Е СТРАХ
да избърша сълза с кръводарителска доза.
НЕ МЕ Е СТРАХ
да дам хляб на човека в кашона,
един кашон с дрехи за сираците в дома,
шепа стотинки на музиканта с акордеона.
НЕ МЕ Е СТРАХ
да изляза на улицата
и да протестирам против несправедливостта.
НЕ МЕ Е СТРАХ
да бъда човек и рамо до рано с теб да вървя напред.
НЕ МЕ Е СТРАХ
от полицейските палки.
НЕ МЕ Е СТРАХ
от политиците жалки.
НЕ МЕ Е СТРАХ
от този, който е зависим от мен.
Бачкам като луд всеки ден
да изкарам заплатата на тези, които ни пребиват
и строя палатите на всички, които ни манипулурат.
Не разбирам СТРАХЛИВЦИТЕ,
които говорят за провокатори.
Провокаторът е бедността
и всичко това заради несправедливостта.
СТРАХЛИВЦИТЕ от толкова лъжи
сами си вярват вече.
Кокалести ръце измъкват се от белезниците.
Кой сега ще раздава плесниците?
Слънцето над жълтите павета,
спряло, сърдито пече.
Кръвта от палки и камъни не спира да тече...