Денят ми вдъхва невероятна сила.
Падне ли ноща, страхът в мен навлиза.
Денят е светъл, ясен и доверчив,
ноща е тъмна, мрачна с облик плашлив.

Това са двете царства на света.
Слънцето скрие ли се зад планината
царят на деня става изморен от трона
и на него сяда царя на ноща, демона.

Те двамата не са само за власт борци,
те са и на пейзаж, и на музика творци.
Проявяват се като художници и диригенти
на природни красоти и звучните им орнаменти.

В слънчевия оркестър се открояват някои музиканти.
Сутрин рано дават тон шарени петли.
Магаре някъде подхваща със сложните си извивки,
а оперна певица от кочина квичи.

Два овена в сблъсък, на тъпън звук издават.
Хор от славеи фон на музиката дават.
Изведнъж черен мрак на сцената нахлува
и концертът на тоз оркестър свършва.

Започва нощния тихо да засвирва.
Лъчи на луна и звезди музикантите огряват.
Бухъл дава тихо тон и напрежението засилва.
Мършави чакали с бебешки глас припяват.

С тържествен вой се включва глутница вълци
с поглед към най-яркия прожектор и очи блестящи.
Бракониери произвеждат изстрели с пушки.
От шумът излитат мишки без опашки.

През това време братовчедите им на земята
смущават в хорските къщи тишината.
Те църкат и шапъркат докъто търсят нещо на нагълтат,
а стопаните, изморени от дневния оркестър по леглата хъркат.