Слънцето пече силно и хората слагат тъмни очила,
а един човек между тях, сляп, бе потънал в пълна тъмнина.
Всеки там фучи, за някъде бърза,
докъто той бавно, бавно между тях едвам минава.

На някъде тръгне, като иска от тълпата да се измъкне.
Пита първи, втори, назад му казват да се обърне и да тръгне,
но някой силно с рамо го удари и той на другата страна се обърне,
докъто пак в средата на тълпата се озове.

Там от всякъде го бутат, побърка се човека.
По едно време на земята падна,
някой го настъпи по главата,
но не му помогна да се изправи, защото ще закъснее за някъде.

Слепият човек намери сили и на крака се изправи,
напълни дробове и проглушително изкрещя:
-Какви хора сте Вие- и отново падна.
С лице към небето той безчовечността съзря...