Бедността в България

Влизаш в магазина

и се запътваш към хляба.

Заглеждаш маргарина,

но пари за него няма.

На касата броиш

жълтите стотинки.

На ум си ти крещиш,

че не стигат и за семки.

Тръгваш после пеш,

че таксито е скъпо.

Тук там се спреш,

да почине крачето.

Прибираш се в къщи

хладилника празен.

Жена ти пак ти се мръщи,

че си от живота погазен.

Лепиш прозореца с тиксо,

че духа на краката.

Две чашки от домашното

и стопляш си душата.

През зимата пускаш брадата

да топли устата,

че пари за шал няма,

защо е дълга косата?

Търсиш евтинкото по пазарите,

щото по моловете ходят само гъзарите.

След пенсия влизаш в кафето

да се почерпиш, да стоплиш гърлето.

Дебнеш да не те гледат

и тафиш от захарчетата.

Защо ли в магазинът

липсват бакпулверчетата.

Кекса стана хубав.

Много ми е вкусно.

Парче с вода преглътнах,

че беше малко сухо.

Мизерия на макс.

Непокизъм с примирение.

Даваш своя глас

за поредното обещание.

С 300 лева заплата минимална

вода ли ток ли да платиш?

До работата пеш ти вървиш,

че за билетче левче няма!

Добър ни е стандарта – европейски,

но заплатите са ни гвинейски.

Беден много е народа

със самочувствие на роба.