ЛАКОМ        

Лаком

животът да види

пет сантиметра разкритие

излезе и го видя

недоволен се разрева

лаком 

засука гърда

наду тумбака

да ходи тръгна 

по гъз падна

лаком

слуша речта

произнася звука

построи ги в ума

произнесе дума

лаком

навсякъде гледа

няма край интереса

на крака се изправи

първа крачка направи

иска 

всичко да пипне

с кракът го подритне

все въпроси задава

знания получава

непослушен 

ръка пуска на кръстовище 

вече сам иска му се 

тича топката да хване

търси с кой да си играе

родителските думи вече не важат

собствените му приумици пред него вървят

тича пада и става

към неизвестното продължава

без дъх остава

приумиците край и спирка нямат

без сила тялото се предава

нещо го дърпа но то отказва 

изтощен пребира се у дома

ожъднял търси храна

след почивката в съня

тук няма вече работа

за ден преброди града

в цялостен ръст порасна

челото напред изпъкна

по-рядко пита - Какво е това?

често него го питат - Какво е това? 

по-рядко вече се храни

мозъкът гладен е за знание

миналото изгуби се много назад

пътят на бъдещето му е сякаш познат

подмина той настоящето

но не срещна никой към бъдещето

пътят назад остана затворен

там като в огледална стая

в която информацията е отражението

извън битието плаче самотен...

Затвори очи и кажи кой е твоят път.

Не не си отваряй очите ще сгрешиш.

Затвори очи и кажи кой е твоят път.

Кажи, можеш ли да прецениш.

С птици да летиш или по полето да пълзиш

Ловец птици да гърмиш

или орел мишки да ловиш.

Но знай мишка не лети.

И орел в полска дупка не стои.

Затвори очи и кажи кой е твоят път .

Всеки иска да изпъкне

с нова дреха, нова вещ.

С изгрева замръкне,

в погледа-незагасваща свещ,

с глас разлюляващ вековни дървета,

с талант изумителен за всички,

с иновации засяващи нови полета,

с красота разпяваща птички.

Борба за развитие и доминация.

Спортисти с големи рекорди.

Борци за истинска демокрация.

Поети запретнали ръце за душевни ремонти.

Денят ми вдъхва невероятна сила.
Падне ли ноща, страхът в мен навлиза.
Денят е светъл, ясен и доверчив,
ноща е тъмна, мрачна с облик плашлив.

Това са двете царства на света.
Слънцето скрие ли се зад планината
царят на деня става изморен от трона
и на него сяда царя на ноща, демона.

Те двамата не са само за власт борци,
те са и на пейзаж, и на музика творци.
Проявяват се като художници и диригенти
на природни красоти и звучните им орнаменти.

В слънчевия оркестър се открояват някои музиканти.
Сутрин рано дават тон шарени петли.
Магаре някъде подхваща със сложните си извивки,
а оперна певица от кочина квичи.

Два овена в сблъсък, на тъпън звук издават.
Хор от славеи фон на музиката дават.
Изведнъж черен мрак на сцената нахлува
и концертът на тоз оркестър свършва.

Започва нощния тихо да засвирва.
Лъчи на луна и звезди музикантите огряват.
Бухъл дава тихо тон и напрежението засилва.
Мършави чакали с бебешки глас припяват.

С тържествен вой се включва глутница вълци
с поглед към най-яркия прожектор и очи блестящи.
Бракониери произвеждат изстрели с пушки.
От шумът излитат мишки без опашки.

През това време братовчедите им на земята
смущават в хорските къщи тишината.
Те църкат и шапъркат докъто търсят нещо на нагълтат,
а стопаните, изморени от дневния оркестър по леглата хъркат.

Искам рима
рима да има
и бира да има
и мира да има
за трима да има
цигара да свива
попара набива
ръкави навива
устата бъбрива
брадата попива
на пот го избива
на екс го изпива
музика дива
краката оплита
леко залита
асвалта опита
болка изпита
изпита мастика
няма таксита
пейка го вика
някой го срита
на бой налита
устата разбита
искам рима
рима да има
мариан да шофира
тира със бира
приятели сбира
стана панаира
не мое качи баира
на ум протестира
неточно цитира
главата блокира
от зад го напира
токът си спира
край, стига
мисълта ти намига
прочети някоя книга
самочувствие вдига
късмета пристига
животът е интрига
завършващ с панихида

когато има рима
често няма смисъл
но когато зарапирам
всеки се е улисал

Цигара

Вадя от кутията цигара
Запалка щтрака и я паля
Дръпвам бързо да я разпаля
На пепелника я поставям
С черно кафе небцето си галя
Цигарата взимам и дръпвам отново
Димът издишвам с кръгове много
Които разкъсва течение слабо
Отпивам кафе и отново си дръпвам
В пепелника цигарата тръскам
Кафето последното глътвам
Преглъщам и дръпвам
Цигарата свърши загасвам
Действителността отново проблясва

Бедни- вкусен е хлябът.
Богати- омръзна им саламът.
Дрипав- гледа слънце прежаднял.
Гиздав- напи се хубаво, ожаднял.
Пари купиха земя.
Труд я изора и с пот заля.
Единият учил, учил та преучил,
чело подуто се пропука.
Другият експлоататорска длъжност получил.
Но и двамата имат по една рана, в която бърка
животът безмилостно с пръст,
осолен, сякъш търсещ мъст.
И двамата еднакви чувства имат- плачат.
Единият, защото изгубил пачка пари,
другият, че кокошка белки му влачат.
Кантарът тегли! На везните и двете тъги са равни.
И двамата понякога се смеят,
в тежкия живот си пеят.
Стандартът само един от друг ги отдалечава,
докато чувствата ги в братство венчават.

Бедността в България

Влизаш в магазина

и се запътваш към хляба.

Заглеждаш маргарина,

но пари за него няма.

На касата броиш

жълтите стотинки.

На ум си ти крещиш,

че не стигат и за семки.

Тръгваш после пеш,

че таксито е скъпо.

Тук там се спреш,

да почине крачето.

Прибираш се в къщи

хладилника празен.

Жена ти пак ти се мръщи,

че си от живота погазен.

Лепиш прозореца с тиксо,

че духа на краката.

Две чашки от домашното

и стопляш си душата.

През зимата пускаш брадата

да топли устата,

че пари за шал няма,

защо е дълга косата?

Търсиш евтинкото по пазарите,

щото по моловете ходят само гъзарите.

След пенсия влизаш в кафето

да се почерпиш, да стоплиш гърлето.

Дебнеш да не те гледат

и тафиш от захарчетата.

Защо ли в магазинът

липсват бакпулверчетата.

Кекса стана хубав.

Много ми е вкусно.

Парче с вода преглътнах,

че беше малко сухо.

Мизерия на макс.

Непокизъм с примирение.

Даваш своя глас

за поредното обещание.

С 300 лева заплата минимална

вода ли ток ли да платиш?

До работата пеш ти вървиш,

че за билетче левче няма!

Добър ни е стандарта – европейски,

но заплатите са ни гвинейски.

Беден много е народа

със самочувствие на роба.

Защо прикриваш си талантът?

Покажи го на света, той ще бъде трогнат.

Срамът убива силата в теб.

Срам те е, че си качествен човек?

Един от най-добрите играчи

стои на скамейката и плаче,

не го пускали в отбора да играе.

Все някой ще закуцука и ще извикат тебе.

Тогава ще покажеш на всички какво можеш,

докато и ти не се контузиш.

Ще сменят и теб с човека от скамейката.

Най-добрите идват от пейката!

От яд се смееш.
От глад жъднееш.
Напук живееш, 
за да преодолееш 
предизвикателството,
което ти шепне- "не можеш да оцелееш".

Родих се млада и на живота се радвам,
красива, с бистро чиста душа.
Ден след ден аз остарявам,
но още жива съществувам в света.

Умрях стара и в друг живот попадам,
побеляла, същата преди смъртта.
Ден след ден аз се подмладявам
и неродена изчезвам от света.

Искам да забравя, че боли
и със стиснати зъби да профуча покрай отчаянието.
Искам да получа още малко сили,
за да поживея още малко с теб, дори и без спокойствието.

Вече не съм способен да изкарвам пари.
Сега дали ще има нещо, при мен да те задържи.
Аз искам само да подържа твоята ръка,
ако си съгласна, значи в теб съществува любовта.

За пръв път като те видях, направо онемях.
Красотата ти ми плени, исках да те спечеля някакси.
Незнам как, но взех, че те разсмях,
но твоята усмивка към мен пробуди нечии ярости.

Ти беше цвете, поникнало в гробище.
Страховито беше твоето обкражение.
Аз те откъснах и ти показах красивите райски градини,
но докато те занеса до там останаха само ръцете ми.

Това ми докара беди и болести,
но аз не ги почувствах, защото чувствах само теб.
Напоследак моето безсилие ни раздели,
но ти в райската градина остани не се връщая към моя гроб.

Слънцето пече силно и хората слагат тъмни очила,
а един човек между тях, сляп, бе потънал в пълна тъмнина.
Всеки там фучи, за някъде бърза,
докъто той бавно, бавно между тях едвам минава.

На някъде тръгне, като иска от тълпата да се измъкне.
Пита първи, втори, назад му казват да се обърне и да тръгне,
но някой силно с рамо го удари и той на другата страна се обърне,
докъто пак в средата на тълпата се озове.

Там от всякъде го бутат, побърка се човека.
По едно време на земята падна,
някой го настъпи по главата,
но не му помогна да се изправи, защото ще закъснее за някъде.

Слепият човек намери сили и на крака се изправи,
напълни дробове и проглушително изкрещя:
-Какви хора сте Вие- и отново падна.
С лице към небето той безчовечността съзря...

С гръб към себе си

Прикриваш притеснението с нахалство.
Защо? Така изглеждаш грозно.
Твоят истински "Аз" се срамува, обиждаш го.
Престани! Изглеждаш глупаво, дръж се естествено.

Защо омаловажаваш себе си
и подражаваш на някой си.
Индивидуалността ти е единствена и неповторима,
с нея ще се откроиш в живота, използвай я!

НЕ МЕ Е СТРАХ

Събуждам се щастлив,
защото се събуждам.
Не съм страхлив,
защото държавата има нужда
от смели хора в дружба.

НЕ МЕ Е СТРАХ, да правя добро.
НЕ МЕ Е СТРАХ да погледна око
от тежък живот насълзено,
тяло изтощено, сърце наранено.
НЕ МЕ Е СТРАХ
да подам ръка на човек в неволя.
НЕ МЕ Е СТРАХ
да избърша сълза с кръводарителска доза.
НЕ МЕ Е СТРАХ
да дам хляб на човека в кашона,
един кашон с дрехи за сираците в дома,
шепа стотинки на музиканта с акордеона.
НЕ МЕ Е СТРАХ
да изляза на улицата
и да протестирам против несправедливостта.
НЕ МЕ Е СТРАХ
да бъда човек и рамо до рано с теб да вървя напред.
НЕ МЕ Е СТРАХ
от полицейските палки.
НЕ МЕ Е СТРАХ
от политиците жалки.
НЕ МЕ Е СТРАХ
от този, който е зависим от мен.
Бачкам като луд всеки ден
да изкарам заплатата на тези, които ни пребиват
и строя палатите на всички, които ни манипулурат.
Не разбирам СТРАХЛИВЦИТЕ,
които говорят за провокатори.
Провокаторът е бедността
и всичко това заради несправедливостта.
СТРАХЛИВЦИТЕ от толкова лъжи
сами си вярват вече.
Кокалести ръце измъкват се от белезниците.
Кой сега ще раздава плесниците?
Слънцето над жълтите павета,
спряло, сърдито пече.
Кръвта от палки и камъни не спира да тече...

Mladost friends forever

Младост е квартала
на момчета буйни.
Пред общината е спряла
Е-36-ка с димящи гуми.

Компанията е голяма.
Бегачка всеки управлява.
В завоя с вратите минава,
на предното и с ръчна става.

Като малки се кефехме на големите,
че карат яки коли, а ние проблемите.
Нямахме пари, но пак бяхме щастливи.
Тецо за байка от закуски събира две години.

Държавата не се грижеше за нас,
но ние останахме в нея.
Лоши момчета ли бяхме
или просто се борехме да оцелеем.

В домовете ни темата беше- парите.
Все не стигаха и майки ронеха сълзите
детето им да не стане престъпник.
Богатите бяха спринтьори, ние просто пътник.

Крепяхме се и си утешавахме взаимно,
че някой ден и ние ще живеем нормално.
Сега всички работим и колите си глезим,
палим гумите и от прозорците дебилно се плезим.

Бяло Punto настинало из квартала киха.
Зад него 3.2 v6 не си обича гумите- животът му е дрифта.
На старта Васко с корсата и гоф 4-ка турбо.
Задна първа, да загреем гумите задружно.

Ремусите викат, буталата под капака ритат.
Божурище, Кондофрей, Калояново
пуснете конете там малко да потичат.
...
to be continued

Интеграция

Хората с черната кожа,
слагат ги под ножа.
Гетата пълни.
Дарове божий не падат,
а само мълнии.
Деца родени там
в мизерия попадат
и от глад припадат.
С кражби оцеляват,
че”от работа пари не дават”.
Какво значи
за този етнос училище.
Да се мъчи
цели 12 годините.
Караш през просото,
но пътят е кратък.
Хващат те за ухото.
Затвора е нататък.
Какво правиш ти за обществото.
Аз съм поет.
Ти си по-зает.
Нали! Горкото.
Че на 30 години
имаш вече внуче.
И две и три големи.
Последното гърдата суче.

Хинтеграцияя– кога?
Циевиелезацияя– кога?
Хобразованиее– трябва!
Възпитаниее– да да.

Тутайровки с имена на любими.
Стрели в сърца раними.
С музиката в сърцето
и гласа в гърлето
отпращаш ти несгодите
и даваш път на новите.
Хората с кубинки и бръснати глави
дебнат те навсякъде и жертва си ти.
Използват те само за предизборни кампании.
С две кебапчета и 50 лева здраво хващаш ги.
За два дни те оправят
и после четири години те забравят.
Посегни към книгата,
а не към милостинята.
Тогава ще можеш да се интегрираш
и от високо да видиш къде се намираш.
А вие българи затворете си очите,
защото кожата не говори за душите.
Той бил циганин. И какво от това.
Бог и мен не ме е питал къде да се родя.
Но на мен ми е уютно,
докато той се лута безприютно.
Когато видите ръка да проси-
подайте й книга с богатите отговори на бедните въпроси.

Хинтеграцияя– кога?
Циевиелезацияя– кога?
Хобразованиее– трябва!
Възпитаниее– да да.

Качествен човек загива

Всеки пътя в живота си избира.
С каква скорост да шофира.
Колко рязко да завива.
Къде да спира или не,
ако място за изява не намира,
продължава и моторът му блокира.
Така 100% качествен човек загива,
поради простата причина,
че съдбата не Бог а властта дирижира.
Като удобни хора за целите си избира,
но редом с нас и тях манипулира.
Ако нямаш връзки обувката ти хлопа
и последен финишираш в живота.

Простете ни. Не, не мога да прощавам.
Разберете ни. Не, не искам да разбирам.
Помогнете ми! Отчаян молих ви за бога.
Злоба буди мъртвите от гроба.

Злоупотреба с власт? Има има.
Много от вас има за затвора има има.
Там Рънърса ви чака и ръце потрива.
Демократично ще ви избира
с бюлетина напомпана и игрива.
Тогава от болка ще прозвучи и вашия глас.
Да, в мизерията така болеше ни и нас.

Простете ни. Не, не мога да прощавам.
Разберете ни. Не, не искам да разбирам.
Помогнете ми! Отчаян молих ви за бога.
Злоба буди мъртвите от гроба.

Можеш да се изправиш

Алкохола свършва по-бързо от петрола.
Младите хора - разлага им се дроба.
Образованието мачкат го в джоба,
там при джойнта и кондома.
Смеят ти се, че нямаш нищо в главата.
Гордееш ли се, че си стъпкан на земята.
Спасяваш се с масура и усмивка.
Търсиш работа, но никъде не взимат помивка.
Родителите плачат, детето си тачат.
Но черните гарги над надеждите им грачат.
Кой може този младеж да спаси.
Културата прав съм—нали.

Не искам да бъда последния аз.
Ще търся утеха аз между вас.
Подайте ръка на този човек.
Да излезе от калта и да тръгне напред.

Телевизора за чалга.
Компютъра за порно.
В дискотеката тупалка.
Май идва малко нанагорно.
Сред лекари, адвокати,
архитекти и богати.
Живота удря те за пореден път.
Да отново клати ти се зъб.
Следват разкаяния
за чужди разочарования.
Ако можех да върна времето на зад
да и аз щях да съм богат.
Но не от престъпления,
а от всякакви учения.
Как да си честен
и с достойнство известен.
Това е от мене за сега.
За другата си песен
отново трябва да чета.

На днешно време
можеш ли да си щастлив.
Материалното да те обземе,
да имаш всичко и да си фалшив.

Влизаш в мобилето
и гледаш евтини бегачки.
Да имат шибидах
и отзад дискови спирачки.

Бачкаш колкото за Бог да прости
..............но дали ще прости.
Кредити със лихви тлъсти.
Дай да вземем пак от евтините мостри.

Палиш цигара и спокойствие за миг те обзема.
Задимено е и не се вижда проблема.
Дайте определение за "човек" в днешно време.
Който прочете това, сигурно ще каже- "Какво ми дреме".