ЛАКОМ        

Лаком

животът да види

пет сантиметра разкритие

излезе и го видя

недоволен се разрева

лаком 

засука гърда

наду тумбака

да ходи тръгна 

по гъз падна

лаком

слуша речта

произнася звука

построи ги в ума

произнесе дума

лаком

навсякъде гледа

няма край интереса

на крака се изправи

първа крачка направи

иска 

всичко да пипне

с кракът го подритне

все въпроси задава

знания получава

непослушен 

ръка пуска на кръстовище 

вече сам иска му се 

тича топката да хване

търси с кой да си играе

родителските думи вече не важат

собствените му приумици пред него вървят

тича пада и става

към неизвестното продължава

без дъх остава

приумиците край и спирка нямат

без сила тялото се предава

нещо го дърпа но то отказва 

изтощен пребира се у дома

ожъднял търси храна

след почивката в съня

тук няма вече работа

за ден преброди града

в цялостен ръст порасна

челото напред изпъкна

по-рядко пита - Какво е това?

често него го питат - Какво е това? 

по-рядко вече се храни

мозъкът гладен е за знание

миналото изгуби се много назад

пътят на бъдещето му е сякаш познат

подмина той настоящето

но не срещна никой към бъдещето

пътят назад остана затворен

там като в огледална стая

в която информацията е отражението

извън битието плаче самотен...

Затвори очи и кажи кой е твоят път.

Не не си отваряй очите ще сгрешиш.

Затвори очи и кажи кой е твоят път.

Кажи, можеш ли да прецениш.

С птици да летиш или по полето да пълзиш

Ловец птици да гърмиш

или орел мишки да ловиш.

Но знай мишка не лети.

И орел в полска дупка не стои.

Затвори очи и кажи кой е твоят път .

Всеки иска да изпъкне

с нова дреха, нова вещ.

С изгрева замръкне,

в погледа-незагасваща свещ,

с глас разлюляващ вековни дървета,

с талант изумителен за всички,

с иновации засяващи нови полета,

с красота разпяваща птички.

Борба за развитие и доминация.

Спортисти с големи рекорди.

Борци за истинска демокрация.

Поети запретнали ръце за душевни ремонти.

Денят ми вдъхва невероятна сила.
Падне ли ноща, страхът в мен навлиза.
Денят е светъл, ясен и доверчив,
ноща е тъмна, мрачна с облик плашлив.

Това са двете царства на света.
Слънцето скрие ли се зад планината
царят на деня става изморен от трона
и на него сяда царя на ноща, демона.

Те двамата не са само за власт борци,
те са и на пейзаж, и на музика творци.
Проявяват се като художници и диригенти
на природни красоти и звучните им орнаменти.

В слънчевия оркестър се открояват някои музиканти.
Сутрин рано дават тон шарени петли.
Магаре някъде подхваща със сложните си извивки,
а оперна певица от кочина квичи.

Два овена в сблъсък, на тъпън звук издават.
Хор от славеи фон на музиката дават.
Изведнъж черен мрак на сцената нахлува
и концертът на тоз оркестър свършва.

Започва нощния тихо да засвирва.
Лъчи на луна и звезди музикантите огряват.
Бухъл дава тихо тон и напрежението засилва.
Мършави чакали с бебешки глас припяват.

С тържествен вой се включва глутница вълци
с поглед към най-яркия прожектор и очи блестящи.
Бракониери произвеждат изстрели с пушки.
От шумът излитат мишки без опашки.

През това време братовчедите им на земята
смущават в хорските къщи тишината.
Те църкат и шапъркат докъто търсят нещо на нагълтат,
а стопаните, изморени от дневния оркестър по леглата хъркат.

Искам рима
рима да има
и бира да има
и мира да има
за трима да има
цигара да свива
попара набива
ръкави навива
устата бъбрива
брадата попива
на пот го избива
на екс го изпива
музика дива
краката оплита
леко залита
асвалта опита
болка изпита
изпита мастика
няма таксита
пейка го вика
някой го срита
на бой налита
устата разбита
искам рима
рима да има
мариан да шофира
тира със бира
приятели сбира
стана панаира
не мое качи баира
на ум протестира
неточно цитира
главата блокира
от зад го напира
токът си спира
край, стига
мисълта ти намига
прочети някоя книга
самочувствие вдига
късмета пристига
животът е интрига
завършващ с панихида

когато има рима
често няма смисъл
но когато зарапирам
всеки се е улисал

Цигара

Вадя от кутията цигара
Запалка щтрака и я паля
Дръпвам бързо да я разпаля
На пепелника я поставям
С черно кафе небцето си галя
Цигарата взимам и дръпвам отново
Димът издишвам с кръгове много
Които разкъсва течение слабо
Отпивам кафе и отново си дръпвам
В пепелника цигарата тръскам
Кафето последното глътвам
Преглъщам и дръпвам
Цигарата свърши загасвам
Действителността отново проблясва

Бедни- вкусен е хлябът.
Богати- омръзна им саламът.
Дрипав- гледа слънце прежаднял.
Гиздав- напи се хубаво, ожаднял.
Пари купиха земя.
Труд я изора и с пот заля.
Единият учил, учил та преучил,
чело подуто се пропука.
Другият експлоататорска длъжност получил.
Но и двамата имат по една рана, в която бърка
животът безмилостно с пръст,
осолен, сякъш търсещ мъст.
И двамата еднакви чувства имат- плачат.
Единият, защото изгубил пачка пари,
другият, че кокошка белки му влачат.
Кантарът тегли! На везните и двете тъги са равни.
И двамата понякога се смеят,
в тежкия живот си пеят.
Стандартът само един от друг ги отдалечава,
докато чувствата ги в братство венчават.